Скалната църква "Св. Марина", построена през 14 век и изографисана от местни зографи е уникален паметник от късното българско средновековие. През XIII и XIV в земите на Византия и България възниква ново течение в християнството- учението за Божествената енергия- исихазъм. Обитавана от монаси-исихасти, църквата е ням свидетел не неколкократното опожаряване на Карлуковския манастир, намиращ се на отсрещния бряг на река Искър. Оцеляла през годините на турското робство и съхранила вярата на местното население, в началото на 19 век църквата остава без монаси и постепенно запада. Построена върху непристъпна скална площадка в ниша на около 20 м от нивото на реката, тя е била е изградена от местен ломен камък, свързан с хоросан. Имала е дървена конструкция и двускатен покрив с керамични керемиди. Според учените, стенописите са работени от двама майстори. По-опитният от тях е бил възпитан в традициите на палеоговската живопис и напомня майстора на Ивановската църква. Другият е с по-сух и графичен стил, напомня романски стенописи, или техни по-стари образци от Кападокия.

 През 2005-2006  група приятели, решават с Божията помощ да възстановят скалния манастир "Света Марина". Включват се да помагат и пещерняци от клуб „Искър- София“ , както и други спелеоложки клубове.. Благодарение собствения им труд и дарения, днес всеки желаещ може да посети църквата.​

Ако желаете, Вие също може да дарите средства на място в Национален Пещерен Дом или да се свържете и разгледате по подробно стъпка по стъпка сайта на тези благородни хора с бутоните под текста.

​