Карлуковски манастир "Успение Богородично”

Карлуковски манастир "Успение Богородично” се намира до с. Карлуково в двора на Държавно Психиатрична Болница. Не е известна годината на основаването на Карлуковският манастир. Според историци, в района е имало тракийски и римски светилища. По време на Второто българско царство  манастирът е познат под името "Викторова лъка", около него възникнали скалните манастири "Света Марина", "Св. Безсребреници Дамян и Козма" и "Св.Никола" (Глигора). Разрушен по време на османското нашествие,останал векове наред в запустение. Възстановен едва в края на XVI в., навярно при някое от насилствените помохамеданчвания в този район на страната, той отново бил разсипан от поробителите. За нов живот Карлуковският манастир се въздигнал едва през първата половина на XVIII век. Събитието е засивидетелствано от известния резбар даскал Урош, който в 1735 г. изрязал големия дърворезбен иконостас на черквата. По-късно през 1834 г. след поредното разорение на манастира, той отново бил въздигнат със средствата на родолюбивия пловдивски чорбаджия Стоян Чалъков, който имал имоти по тия места. През 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война, при отстъплението си турците опустошили за последен път манастира.
Преживявайки многобройните пожари и разрушения, единствено манастирската черква е достигнала до наши дни като ценен паметник на българското стенописно изкуство. Днес интерес предизвиква преди всичко стенописната й украса, която покрива изцяло стените и свода в наоса и преддверието на храма. Ктиторският надпис върху източната стена в преддверието, изписан от даскал Недялко, свидетелства, че последното украсяване на черквата е било извършено през 1602 г. със средствата на ктитора, проигумен на манастира Агапий и протопоп Найден. Надписът е изписан върху допълнително поставена гипсова мазилка, над по-раншен ктиторски надпис, който вероятно е датирал времето на първоначалното зографисване на черквата. Стенописната украса на  манастирската черква илюстрира пълния цикъл на евангелските събития.Силно впечатление правят сцените: „Влизането в Йерусалим", „Тайната вечеря", „Поругание Христово" и особено композицията „Рождество Христово", в която битовите елементи и природният пейзаж и придават характера на жанрова картина.